Кариера с Ливърпул

Сезон 2012/2013 до момента

Избрах да започна нов запис с любимия си отбор в Англия - Ливърпул. За жалост в реалния живот нещата не вървят добре, но в играта всичко е възможно :)

Първият сезон продадох няколко играча, за да си набавя средства за нови.

 

Основните, които продадох бяха Dirk Kuyt, Maxi Rodriguez и Lucas Leiva.

Първите двама са класа, но пък са към края на кариерата си и реших да им взема максимално парите още преди да започне сезона. Bellamy го освободих на полусезона без неустойка. Първо - взима голяма заплата, второ - чепат характер и не го устройва да е резерва.

Взех на вноски най-качествените халфове от Шахтьор и други млади момчета. Без съмнение, трансферният удар беше Leandro Damiao. 30 млн евро, но със сигурност си струва.

До последно се борих за титлата с Man U, но последните 10 кръга попаднах в много лоша дупка - комбинация от много контузии и малшанс и натрупах 5-6 загуби, които ми костваха крайния успех, а дори Арсенал ме изпревариха.

Все пак взех купата на лигата, където основно обигравах младите.

През лятната пауза засилих конкуренцията на няколко поста и взех млади момчета, които да развивам.

Естествено, отново похарчих повече отколкото получих за трансфери. Това както съм ви обяснявал тук става като плащаме на вноски.

Освободих няколко стари кучета, които вземат високи заплати, начело с Джо Коул (100 k на седмица). Няколко от младите момчета пратих в сателити да се обиграват, тъй като съм си избрал само 4-5 човека от т.н. потенциални wonderkids които да влизат по-често за първия отбор.

Този сезон играя със същата тактика, като единствено съм задал с една идея повече time wasting.

Резултатите са впечатляващи, както откъм игра, така и откъм развитие на играчите. Тренировките вършат перфектна работа, единствено Луис Суарез му паднаха някои показатели поради контузия, но и той се представя отлично.

Ето и мачовете ми до момента

За щастие, този сезон късметът е на моя страна и си взимам своето. В първенството правят впечатление победите като гост на Челси и Тотнъм, както и лудото гостуване на Фулъм. В Champions League успях да покажа на Байерн, че трябва да се съобразяват с моя отбор, а Атлетико се оказаха големи късметлии особено при визитата си.

При единствената ми загуба, владеех топката отново доста - 61% на 39%, но трудно се откриваха позиции за стрелба - само 13 удара, от които 7 точни. На полувремето водих, но в 69 и 85 минута след нелеп автогол нещата се обърнаха. Предполагам, че и аз нося вина за този резултат, защото не съм успял явно да мотивирам достатъчно хората си а от другата страна треньорът е вдъхновил своите за пълен обрат. Все пак завърших първи в групата си и чакам съперника на осминафиналите.

В първенството Арсенал се откъснахме напред и се дебнем за грешки.

Двамата ми нападатели водят класацията за голмайстори и асистенции, а и за средна оценка имам силно присъствие

Няма съмнение кой е откритието на сезона - Георги Миланов, който се подвизава по левия фланг на атаката

Ето и първия състав, с който гоня всички купи през сезона, но най-вече титлата на Англия и Шампионска лига

Добрите игри продължиха и през първият месец на новата година. След нулево равенство с Манчестър Сити, се върнахме към победите с хубава игра срещу Евертън и Арсенал. В първият полуфинал за купата на лигата срещу Уулвс стигнах само до равенство с резервите, но в реванша с повечето титуляри всичко си дойде на мястото - 4:0. В средата на февруари се стигна и до първа загуба във Висшата лига срещу Челси след обрат и два бързи гола в края на мача. След добър турнирен резултат срещу Шалке в ШЛ като гост и победа на финала за купата на лигата последва тежка загуба от големият съперник - Ман Ю. Лошото беше, че отборът ми бе надигран и заслужено загуби. Това беше и единственият мач до момента, в който заслужено момчетата си тръгнаха с наведена глава. След сравнително лесно преодоляване на Ман Сити както в 1/4 на ШЛ и полуфинал на купата на Англия се стигна до нов сблъсък срещу Ман Ю - залогът беше голям - битка за място на финала на ШЛ. Първият мач -  заслужена победа с 1:0. Притесненията ми идваха точно преди реванша, спомняйки си за тежката загуба няколко мача по рано на Олд Трафорд. Всичко вървеше добре откъм игра, но гол така и не падна. Когато всички очакваха последният съдийски сигнал, на сцената се появи Mame Diuf, който вкара най-важният гол в кариерата си в 90+2 минута и докара нещата до продължения. Това може би стъписа моите и след центриране от корнер падна и втори гол, който така и не успях да върна и отпаднах от надпреварата.
 
За капак на всичко, титлата трябваше да се реши в директен сблъсък в гостуване на Арсенал. Една седмица преди това направихме генерална репетиция - финал за ФА къп, който макар и трудно успях да взема.
За съжаление при спорът за това кой ще е новият шампион на Англия късметът беше на страната на противника. Стигаше ми и равен, но инкасирах загуба с 0:2. При 0:1 пуснах откритието Георги Миланов, но ефектът беше обратен - автогол в последната минута.

Една от основните причини за този срив в края на сезона беше тежката контузия на основният ми голмайстор - Leandro Damiao. Всичко това се случи след затварянето на трансферния прозорец и трябваше на разчитам на младите Niang и Fierro. Естествено, не можех да очаквам много от тях и в крайна сметка липсата на качествен партньор на Суарез ми изигра лоша шега, но ме мотивира да съм по-активен на летния трансферен пазар.

Ето и как се развиха нещата мач по мач:

Крайното класиране изглеждаше така: