От доста време не бях играл с отбор извън Англия. Реших да изпитам тактиката и в друго сериозно първенство. Спрях се на Испанската LIGA adelante, и по-точно симпатичния отбор на Лас Палмас.
Най-големият успех в историята на клуба е финал за купата на Краля. Домакинствата си играе на стадион Estadio de Gran Canaria с капацитет 32 000 места, построен 2003 година.
Ще ви представя по-подробно последният и най-успешен четвърти сезон в отбора.
Все пак накратко ще обясня как се развиха и първите три.
Сезон 2011/2012
Прогнозите на специалисти за класирането на отбора беше долната половина на таблицата - 15-16 място.
Финанси за трансфери липсваха и реших, че трябва да се разделя с някой от лидерите, за да мога да доведа няколко класни попълнения на ниска цена.
Успях да договоря двама много добри играчи на невралгични за тактическата схема постове - бърз и лек нападател Walter Minhoca и халф, който може да играе навсякъде в средата на терена като Георги Миланов.
Началото на сезона беше повече от трагично. За първите 6 мача, отборът нямаше победа, а играта също не бе на ниво. Трудно вкарвахме голове, а прекалено лесно получавахме.
Лека полека, играчите свикнаха с методите ми на работа и самата тактическа схема и резултатите не закъсняха.
След серия от силни мачове, редувана от няколко по-слаби успях да спечеля директна промоция, завършвайки на второ място.
За купата достигнахме 1/8 финал, където отпаднахме достойно от Реал Мадрид след 2:2 у дома и 0:2 на Сантиаго Бернабеу.
Сезон 2012/2013
Първият сезон в Liga BBVA се очакваше да бъде битка за оцеляване според мнозина. За да избегнем това, ни трябваха няколко нови футболисти, които да вдигнат класата на отбора.
Започна изграждането на бояк състав за бъдещето. С идването на свежи пари от телевизионни права, цели 23 нови момчета пристигнаха на Канарските о-ви. Walter Minhoca, който вкара 19 гола в 28 мача, които можеха да са повече, ако не бяха честите контузии, беше продаден, както и Георги Миланов.
С оглед дългият и тежък сезон се презастраховах с няколко човека под наем.
Началото беше трудно, както първия сезон, но в крайна сметка завършихме на 5 място, като единствено шансът не позволи да се наредим точно след Реал Мадрид и Барселона. Все пак евробитките ни очакваха през новия сезон.
За купата отново отпаднахме на 1/8 финал от Реал Мадрид, като този път шансът бе при по-силния отбор. След нулево равенство като домакин, Реал взе своето при визитата си на Estadio de Gran Canaria след победа с 2:1.
Сезон 2013/2014
След добрите игри през първият сезон в Примера, репутацията на отбора се повиши и следователно по-класни играчи бяха готови да преминат в редиците на Лас Палмас.
И през този трансферен прозорец бяхме много активни, с разликата, че дойдоха много млади момчета с потенциал за юношеските формации, като идеята бе ако не се развият, да бъдат продадени, каквато стратегия съм обяснил тук.
Това бе най-доброто представяне в Ла Лига, но просто Реал Мадрид и Барселона винаги бяха една крачка напред, просто нямаше кой да ги спре, включително и моят отбор.
Завършихме с едва 3 загуби - гостуване на Реал М и Атлетико М, и домакинство на Барселона.
Дори Wallyson, който вкара 26 гола в 37 мача не бе достатъчен.
В турнира Лига Европа групата беше спечелена в компанията на Ливърпул, Спартак Москва и Розенборг. В елиминационната фаза Копенхаген бе отстранен с общ резултат 9:0, но на 1/8 финал Андерлехт се яви препъни-камък. След нулево равенство на техния стадион, се стигна до същия резултат в редовното време и във втория мач. В крайна сметка, Андерлехт вкара едно от малкото си положения от корнер, след което изравнихме и срещата завърши при този резултат. В герой за гостите се превърна вратарят, който отразяваше с вещина удар след удар .
Все пак утеха бе купата на Краля, спечелена след 4:1 срещу Атлетико Мадрид.
Сезон 2014/2015
Съставът беше готов за нови подвизи, класата бе на ниво. Исках да засиля малко конкуренцията на поста дефанзивен халф, десен бек и дясно крило. Освен тях взех и още малко млади момчета, които да развивам. Тръгнаха си доста от резервите, за да облекча бюджета за заплати и малко да стабилизирам финансите, с оглед големите разходи в предишните два сезона.
Големият сезон започна с битка за суперкупата на страната срещу Барселона. Първият мач беше на нашия стадион. След вихрено начало, вече водихме с 2:0. Качеството на игра малко спадна второто полувреме и допуснахме изравняване, като вторият гол падна в последната минута.
Изненадващо треньорът на каталунците реши, че битката е спечелена и заложи на доста от резервите във втория мач. Това високомерие бе наказано категорично, като крайният резултат от 1:0 бе най-малкото с което се размина тимът на Барселона. Това бе и първата ни победа срещу този велик отбор.
Тъй като Реал Мадрид бе спечелил Шампионска лига предходната кампания, получихме правото директно да играем в групите на лигата през настоящия сезон. Жребият беше жесток и категоричен - група с ПСЖ, Челси и ЦСКА Москва.
Битката в Примера започна повече от блестящо - домакински победи срещу Виляреал и Осасуна и ценни три точки при гостуването на Валенсия. Дойде и дебютния мач в Шампионска лига - гостуване на Челси.
Мачът бе много динамичен, но повечето опасности бяха удари от разстояние и разбърквания при статични положения. Все пак моите нападатели пропуснаха няколко добри шанса. В 57 минута Бранислав Иванович бе изгонен заради нарушение срещу откъсващ се сам срещу вратаря мой нападател. До края, Чех спаси 2-3 положения и стана играч на мача.
Само няколко дни по-късно гостувахме на Барселона - директен двубой за титлата. Още в 7 минута поведохме, като удържахме натиска на домакините до полувремето. Още от съблекалнята Меси изравни с гол-шедьовър. Явно вдъхновени, каталунците доминираха през цялото второ полувреме, а Вия изпусна дузпа в 62 минута. Логичното се случи в 82 минута, когато Леандро Дамиао разстреля Пламен Илиев.
След заслужени победи в домакинството на Атлетик Б и Атлетико Мадрид като гост, дойде вторият мач от груповата фаза на ШЛ. ПСЖ излезе като фаворит в гостуването си на отскоро популярния отбор на Лас Палмас. Нищо не бе както трябва тази вечер и логично се стигна до загуба с 0:3. Интересно как щяха да се съвземат момчетата след този резултат.
За наш късмет следващ съперник бе тимът на Бетис, като домакин. Категоричната победа с 4:1 вдъхна нова доза увереност. Радостта бе кратка след издънката като гост на Нумансия - 2:2. Всички знаехме, че нямаме право на грешки с оглед конкуренцията на Барса и Реал.
В края на октомври дойде мачът на истината до момента - домакинство на ЦСКА Москва, което бяхме длъжни да спечелим.
Отново лошо начало - 0:1 в 26 минута. Тогава отговорност поеха Палоски и Уолисън, които в рамките на една минута - 31 и 32 обърнаха мача. Второто полувреме бяхме пълен господар на терена и се стигна до категоричното 4:1.
След загубата от Барселона се забеляза, че нещо куца в тактиката този сезон. Липсваше категоричното владеене на топката. Какъв по-удобен момент да експериментирам със схемата от мач за купата срещу аматьорски отбор. Юноши и резерви буквално унищожиха Поли Ехидо като гост с 9:0. Владеене на топката 61-39%, удари 31-3. Реших, че оттук нататък това ще е схемата, която ще прилагам.
Последваха 12 поредни победи, при вкарани 38 гола и допуснати само 6!
Нека да разгледаме и няколко по-интересни мача.
След победата над Хетафе като гост, пътувахме до Москва в още един решителен мач. Победата дойде изключително лесно, но при 2:0 домакините намалиха в 79 минута и докрая трябваше да треперим.
В първенството взехме своето от Майорка и Гранада, а Поли Ехидо бяха пощадени в реванша за купата.
В четвъртият мач от ШЛ трябваше да покажем, че добрата игра на Стамфорд Бридж не е била случайна. От друга страна, трябваше да определим кой от двата отбора ще продължи - Челси или Лас Палмас. Много, много равностоен мач, но след стабилна игра в защита и класа в нападение се поздравихме с класика - 3:0 срещу миналогодишния финалист, който изхвърча от борбата!
Нови три точки и в Ла Лига срещу Еспаньол, за да дойде онзи мач, след който всички си казват: "Това е сериозен отбор, с който трябва да се съобразяваме". Малага имаше малшанса да се изправи срещу пределно мотивиран отбор, във върхова форма.
Коментаторът дори съжали вратаря, който изживявал истински кошмар - цели 8 гола във вратата.
Ето и статистика от мача:
Нова победа и при гостуването на Реал Сосиедад, пред последния мач от групите на ШЛ.
След загубата в домакинството на ПСЖ ни трябваше победа с 3 гола, за да завършим на първо място. Малко не ни достигна, но все пак нова престижна победа насред Париж - 2:0.
Никой не очакваше такава футболна драма в дербито с Реал Мадрид. Мачът се игра под неспирен дъжд, но това не попречи целият град да дойде на стадиона и да подкрепи любимците си.
Окрилени от добрата форма и неспирната подкрепа на феновете футболистите на Лас Палмас тотално надиграваха именития си съперник. Първото полувреме завърши без голове, като основен виновник за това бе Икер Касияс. Противно на случващото се на терена Игуаин откри след центриране от корнер. За съжаление точно тази слабост не можехме да коригираме целия сезон - хаос при статичните положения.
Малко преди гола замених Палоски с Фиеро, като първият просто нямаше ден срещу Касияс.
Мачът продължи с неспирни атаки за моят отбор и чудеса от храброст от страна на вратаря на гостите. Така се стигна до 87 минута, когато Фиеро след агресивна преса успя да отнеме топката от защитник и изравни. В 91 минута пак той се възползва от извеждащ пас разсякъл отбраната на Реал, финтира Касияс и на празна врата донесе безценната победа.
Ето и всички мачове до момента
Новата година започна с домакинство на Атлетико Мадрид за купата. Нямах обяснение за сериозното превъзходство във владеенето на топката и липсата на положения пред вратата на противника. Загубата с 0:2 като че ли предреши крайният победител в сблъсъка.
Не така обаче мислеха момчетата, които излязоха твърдо решени за погром в гостуването и го постигнаха - 4:0 и място на 1/4 финала! Резултатът красноречиво показва случилото се на терена:
След тази победа дойде една дълга и тежка серия от мачове.
Първо загубихме гостуването на Севиля. Така дойде и сблъсъка с Валенсия за купата на Местая. Реших да изляза с резервите, за да пазя силите на отбора за първенството. Стигнахме до 1:1, което бе много добър турнирен резултат.
При гостуването на Спортинг стигнахме до победата трудно с гол в 89 минута.
В реванша за купата излязох с титулярния състав, който нямаше проблеми - 4:1 и място на полуфинал. Жребият не бе много благосклонен - Барселона. Все пак имах надежди, че няма да се напрягат в този турнир и ще играят с повече резерви.
Първият мач бе на Ноу Камп. Получи приятен за окото мач, от който аз бях много доволен - 2:2. Между двете полуфинални срещи имах домакинство на Валенсия за първенство. Зрителите на стадиона станаха свидетели на истински спектакъл с безброй положения и интересни моменти, а трите точки бяха най-сладката част.
В реванша срещу Барса излязохме с идеята да не загубим. Още в 5 минута обаче Палоски си вкара автогол и вече трябваше да натискаме. Нападателят се реваншира с попадение в правилната врата и така завърши първото полувреме. Карлос Фиеро донесе пълен обрат с два гола и така стигнахме до нов финал за купата на Краля. Все пак трябва да се отбележи, че Меси не игра, което бе силен бонус за нас.
Бързо обаче Осасуна ни приземи с победа 2:0 още следващия кръг от първенството. Загубата на точки означаваше, че сблъсъкът с Барселона следващия кръг може да е решителен за това, кой ще вдигне титлата на Испания в края на сезона.
Досега през кампанията имахме две победи, два равни и една загуба срещу тях и това даде допълнително самочувствие на всички в отбора.
32000 бяха дошли на стадиона, за да видят как се ражда нова сила в испанския футбол - Лас Палмас.
Барселона бе бледо копие на себе си и заслужено си тръгнаха за дома с наведени глави.
Титлата изглеждаше все по-близо!
Първият противник по пътя за европейска слава бе Байер Леверкузен. Първият мач не завърши както ни се искаше - 0:0.
В първенството обаче нещата бяха добре - 4 поредни победи.
Отидохме до Германия, с ясната идея, че трябва да вкараме поне един гол. Палоски успя да вкара два, като пропусна и дузпа. 2:0 и 1/4 финал.
След нови три точки срешу Нумансия, Малага успя да измие срама от онова 0:8. Водейки с 2:1 до 84 минута, в крайна сметка загубихме с 2:3.
На 1/4 финал за ШЛ домакинствахме на Милан. Много сладка и най-важното - чиста победа с 1:0.
Реваншът на Сан Сиро бе отново изпитание на духа в отбора. Всичко отиваше към продължения когато едно младо момче, дясно крило успя да изравни, а Палоски отново доказа, че е играч за големи мачове, носейки победата в 92 минута.
В първенството продължихме с победите, до гостуването на Реал Мадрид. По-добрият спечели, макар и с гол в 92 минута, отново от корнер.
Арсенал бе последното препятствие преди финала за ШЛ. За добро или лошо, първият мач отново бяхме домакини. След феноменална игра във всички зони, стигнахме до 4:0 и мечтаехме вече за титла.
В първенството, Барса и Реал бяха направили много грешни стъпки, което ми позволи да се откъсна на върха. От това се възползва Севиля, които грабнаха победата с 1:0 на моя стадион.
Отидохме в Лондон с ясната идея, че нямаме право да подценяваме мача. Успях да втълпя това на играчите и те не ме разочароваха - 1:1.
Още следващият мач можехме да триумфираме с титлата в Испания. Гостуването на Расинг бе историческо, защото победата с 3:1 донесе така дълго чаканата шампионска титла. Всички бяха в екстаз, никой не можеше да повярва какво са сторили техните любимци.
Но имаше още два фронта, на които се борим, а футболистите бяха гладни за нови успехи.
Може би настроението бе помрачено леко след две домакински загуби от Гранада и Спортинг, които вкараха всичко възмножно, а същевременно имаха голям шанс и вдъхновени вратари.
Ето и крайното класиране.
Така дойде и финалът за купата срешу Реал Мадрид. Всички специалисти бяха шокирани, когато научиха стартовият състав на Лас Палмас. Почивка бяха получили всички титуляри с изключение на 2-3 защитника и вратаря.
Причината беше ясна - след 3 дни беше Големият Финал за Шампионска лига.
Противно на очакванията стояхме добре на терена, за да се стигне до 32 минута, когато Бурдисо бе изгонен заради неспортсменска проява. 6 минути обаче статуквото бе възстановено след като и Самба за гостите бе изгонен. Само 3 минути по-късно успяхме да открием след статично положение. През второто полувреме вкарахме още два гола, а Реал не знаеше как точно да стигне до вратата и предимно опитваше далечни удари или моментни проблясъци на Роналдо.
Датата е 30 Май, 2015 година, стадионът Estadio da Luz. Близо 66000 бяха дошли да видят новия носител на Шампионската лига. Съперници бяха Лас Палмас и Лион. Редовното време завърши без голове, но за сметка на това - много положения, предимно пред вратата на символичните гости.
Така се стигна до 104 минута, когато вездесъщия Палоски отбеляза единственото попадение след страхотен шут извън наказателното поле. След последния съдийски сигнал започнаха празненства в цяла Испания, които приветстваха новият властелин на футбола - Лас Палмас.
Ето и всички мачове през 2015
Статистика за головете и начина, по който са отбелязани
Състав
Заслужили футболисти, с повече от един сезон:
А ето и хората, на които ще се разчита вбъдеще:
Така е и според мен определено няма спор, че първият сезон в Liga BBVA се очакваше да бъде битка за оцеляване според мнозина. За да избегнем това, ни трябваха няколко нови футболисти, които да вдигнат класата на отбора.Но все пак и това не е всичко, нужно е една истинска и стойностна игра.Блога ви е невероятно и вече доста честно ще го посещавам, това,което пишете, че гостуването на Расинг бе историческо, защото победата с 3:1 донесе така дълго чаканата шампионска титла е страхотно.Не напразно всички бяха в такава еуфория, но как иначе.......надявам се че ще продължаваш да ни пишеш даваш важна информация.
ОтговорИзтриване